:: wikimiki.org ::

Вътрешна Монголия

Вътрешна Монголия

Вътрешна Монголия (китайски:内蒙古自治区; пинин: Nèi Měnggǔ Zìzhìqū е автономен регион на Китайската народна република. Вътрешна Монголия е различна от Външна Монголия, в което название се включват днешната независима държава Монголия и руската република Тува. Правителството на Вътрешна Монголия използва термина öbür monggol, което означава „Южна Монголия”. Делението на Северна и Южна Монголия се предпочита и от повечето монголци. Вътрешна Монголия граничи със следните провинции, от изток на запад: Хейлундзян, Дзилин, Ляонин, Хъбей, Шанси, Шаанси, Автономен район Нинся Хуей и Гансу. На север тя има граници с Монголия и Русия. Площта на Вътрешна Монголия е 1.18 млн. квадратни километра, а населението й е 23.76 млн. души. Столица на автономния район е град Хоххот.

История

През по-голямата част от историята на Вътрешна Монголия идващите от юга китайци, препитаващи се от земеделие, се редуват да владеят днешните й територии със северните номадски племена, сред които монголци, хитанци, нурчени, Сюнну и Сянбей. По време на манджурската династия Цин и Вътрешна, и Външна Монголия са разделени административно на съюзи и знамена. Редовите монголци не са допускани да пътуват извън собствените им съюзи. Днешната източна Външна Монголия по това време е част от Манджурия и се управлява, заедно с останалата част от Манджурия, от манджурски владетели. При все че китайски земеделци населяват тези земи още от времето на Хан Алтан (16 век), масовото преселение във Вътрешна Монголия започва през 19 век. Изправена пред заплахата, идваща от север в лицето на Русия, владетелите от Цинската династия　(1644-1912) насърчават китайските фермери да се заселват както в Манджурия, така и в Монголия. Оттогава тази политика продължава да бъде следвана от всяка власт. Построените в тези райони железници изиграват важна роля за китайските заселници. Земите биват или продавани или отдавани под аренда от монголските принцове, или просто изземани от номадите и предавани на китайските земеделци. По време на Китайската република Външна Монголия успява, със съдействието на Русия, да се откъсне от китайско владения. Същевременно, Вътрешна Монголия бива разделена на множество провинции, сред които Ръхъ, Чахар, Суйюан и Нинся. Източната част от Вътрешна Монголия, тогава принадлежаща към Манджурия, попада под владение на марионетната държава Манджугуо през 1931 и това положение се запазва до края на Втората световна война през 1945. През 1937 избухва война между Китай и Япония. На 8 декември 1937 монголският принц Дъ Уан обявява независимостта на Вътрешна Монголия (с изключение на тези части от нея, които влизат в Манджугуо) под името Мънкян, или Мънгугуо. Той подписва споразумения с Манджугуо и Япония чрез които Вътрешна Монголия също се превръща в марионетна държава на Японската империя. За нейна столица е обявен град Чан Пей. През август 1945　Мънкян бива окупиран от войски на СССР и Външна Монголия. След края на Втората световна война, ККП с помощта на СССР си връща по-голямата част от Манджурия и през 1947 установява автономния регион Вътрешна Монголия, заемащ само най-източните части на днешна Вътрешна Монголия. Останалите са присъединявани постепенно впоследствие с увеличаването на контролираните от ККП територии. В крайна сметка, в автономния регион са включени всички области със значимо монголско население.

География

Релефът на Вътрешна Монголия е доминиран от високи плата. В източната й част се простира планината Голям Хинган, а в централните – планините Иншан и Ланшан. От северната страна на границата с Монголия се простира пустинята Гоби. Сред останалите пустини на територията на автономния регион са Му Ус и Хобч, южно от Големия завой на Жълтата река, и Бадаин Джаран на запад. Връх Хълан, в планината Хълан, е най-високата точка на Вътрешна Монголия с надморска височина от 3556 мерта. Голяма част от източна Вътрешна Монголия е заета от водосборните басейни на реките Амур и Ляо. През централната й част тече Жълтата река, която навлиза в автономния район от юг и минава край някои от главните градове като Баотоу и Хоххот преди отново да завие в южна посока. Останалата част от Вътрешна Монголия не е част от никой океански водосборен басейн. Климатът, като цяло, е континентален, с дълги зими и резки колебания на температурите през пролетта и есента. През последните години основен проблем за Вътрешна Монголия е превръщането на големи територии в пустини. Главни градове:
- Хоххот
- Баотоу
- Дзинин
- Ухай
- Чъфен
- Тунляо

Икономика

По речните долини във Вътрешна Монголия преобладават житните култури като пшеницата. В степите традиционен източник на препитание е отглеждането на домашни животни, главно овце и кози. В източната част, по склоновете на Голям Хинган, от относително голямо значение са лесовъдството и ловът. На територията на Вътрешна Монголия има по-богати залежи на ниобий, цирконий и берилий, отколкото в която и да е друга провинция на Китай. Регионът е относително богат и на въглища. Индустрията във Вътрешна Монголия е базирана основно въгледобива, електропроизводството, лесовъдството и др.

Демография

Най-голямата етническа група във Вътрешна Монголия са ханските китайци, съставляващи 80% от общото й население. Те живеят главно по поречието на Жълтата река и в някои части на централна и източна Вътрешна Монголия. Вторият най-голям етнос са монголците, които са 17% от местното население. Много от тях, въпреки традиционно номадския им начин на живот, са се заселили в постоянни жилища след колективизацията на местната икономика по времето на Мао Дзедун. Сред останалите етнически групи във Вътрешна Монголия са даури, евенки, ороцините, хуейци, манджурци и корейци.

Култура

Монголците във Вътрешна Монголия говорят монголски език. Даурите, евенките и ороцините говорят на техни собствени езици. Ханските китайци от източните части говорят диалекти на мандаринския китайски, докато тези от централните говорят диалекти на дзин-ю. Много традиционни монголски форми на изкуството са се запазили и до днес сред жителите на Вътрешна Монголия. Категория:Китайски провинции ja:内モンゴル自治区 ko:네이멍구 자치구

Китайска народна република

Китайската народна република (често наричана просто Китай) е държава, разположена в Източна Азия. По площ е на трето място в света след Русия и Канада, а по население е първа. Столица е град Пекин. Републиката граничи с Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско море – периферните части на Тихия океан. Най-големи заливи са Западнокорейски, Ляодунски, Бохайуан, Бакбо, полуосторови — Ляодунски, Шандунски, Лейджоубандау, острови — Тайван и Хайнан. Китай е предимно планинска страна с характерно стъпаловидно понижение на релефа от запад на изток. В западната част преобладават високи планини и плата, на юг е Цинхай-Тибетското плато. По периферията се издигат високи от 7000-8000-метрови планински системи – Хималаи, Каракорум, Кунлун, Наншан, Памир и др. Китай е богат на полезни изкопаеми – въглища, нефт, цветни и редки метали (волфрам — на първо място в света, живак, калай, молибден, цинк, мед, злато, манган, олово и др.). Китай е разположен в умерения, субтропичния и тропичния климатичен пояс. Освен това голямо значение за климата имат обширната континентална площ, голямата височина на вътрешните райони и крайокеанското положение на Източен Китай. Източен и Южен Китай имат гъста речна мрежа. Реките са многоводни и плавателни. Там текат най-големите реки на Китай – Яндзъ, Хуанхъ, Амур (китайско название Хъйлундзян) с притока й Сунгари, Ялудзян, Хуайхъ, Сидзян и др. Западен Китай е беден на реки. Там реките са маловодни, а една част от тях имат епизодично течение. Най-големи са Тарим, Черен Иртиш, Или, Едзингол. Китай е заобиколен от Великата китайска стена, която е най-дългата в света и може да се види от космоса. Дължината й е 6000 км, направена е от камъни и пръст и е висока колкото една къща. Върху стената по цялата й дължина има павиран път, който е толкова широк, че по него могат да минат 5 коня, наредени в редица. Тази забележителност е направена преди повече от 2000 години при първия китайски император Цин Шъ Хуанди, за да служи като защита на империята му от нашествията на хуните. Един милион войници и работници били принудени да работат на строежа. Този, който оставел разстояние между отделните камъни голямо, колкото в него да се вмъкне нокът, бил осъждан на смърт. За окончателното й изграждане били необходими повече от десет години. Името Китай произхожда от Цин. Той превърнал Китай в могъща империя, но бил много жесток и не показвал никаква милост към враговете си. Заповядал те да бъдат разрязвани на две или заравяни живи. Императорът Цин наредил на поданиците си да му построят огромна гробница в една местност, наречена Си Ан Шиан. Искал и след смъртта си да бъде охраняван от жестоки войници и затова заповядал да направят войска, която да е вечна. Наредил да бъдат направени повече от 7000 войници, 600 коня и 125 бойни колесници. Императорът искал мястото на гробницата му да бъде запазено в тайна и затова погребвал живи много от хората, които работили при изграждането й. Хилядолетия неговата войска останала скрита под земята, докато през 1974 няколко селяни я открили, копаейки кладенец. Много от нещата, които улесняват живота ни, са открити от китайците преди хиляди години. Най-впечатляващо е откриването на барута още преди хиляда години. Употребявали го за направата на фойеверки, но най-вече по време на бойни действия. Войниците го възпламенявали и шумната експлозия всявала ужас у неприятеля. 200 години по-късно китайците направили първите ракети, с които подпалвали вражеския лагер. Измислили бомбите и първи са използвали барута за зареждане на оръдията. Китайците започнали да правят коприна преди около 3500 години. Запазили тайната на производството й в продължение на 2000 години. Осъждали на смърт всеки, който бил заловен да изнася нея или копринените буби извън страната. Коприната била толкова ценна, че я използвали като средство за заплащане и я разменяли срещу злато, сребро, когато търгували с други страни. Днес китайските градове са много гъсто населени, а на полето селяните обработват всяка педя земя. Всеки ден се раждат повече от 35 000 деца. Китайчетата ходят на училище по шест дни в седмицата. Започват учебни занятия в 8 сутринта и се прибират в 16 часа. Въпреки че Китай е трета по площ в света, изхранването на огромното население е голям проблем. Китайската писменост съществува от преди 4000 години. Те нямат отделна азбука както нас, а използват 50 000 йероглифи, всеки един от които има самостоятелно значение. По-голямата част от китайците научават само около 5000 йероглифа, една десета от всичките 50 000. Китайските празници са много пищни. Винаги има представления с участието на животните, в които китайците вярват, че носят късмет – драконите и лъвовете. Посрещането на Новата година е наистина забавно. Всяка година носи името на едно от 12 животни. Има година на Кучето и на Дракона. Китайците вярват, че всеки носи характера на животното, в чиято година е роден. Празненствата за посрещането на Новата година продължават цял месец. Най-весел е празникът на фенерите. Хората украсяват домовете си с различни по големина и форма фенери и организират шествия и фойерверки. Огромен дракон е начело на процесията. Той е направен от бамбуков скелет, покрит с коприна или хартия. В него влизат до 20 души, които го карат да танцува по улиците. На китайските празници има и танцуващи лъвове. Танцьорите в лъвския костюм са много атлетични. Подскачат нависоко, за да хванат пликовете с пари, които хората им подхвърлят. Понякога има танцьор, който се закача с лъва, за да демонстрира неговата сръчност. Едно от най-редките животни в света се намира в Китай – пандата. Пандите живеят в китайските гори. Китайците ги наричат бейшунг, което означава бяла мечка. Козината на гигантската панда на цвят е в черно и бяло. Тя е гъста, непромокаема и пази животните от студа и влагата. Хората убивали пандите заради козината им. Вярвали, че притежават магическа сила за закрила от злите духове. Днес пандите се срещат само в няколко района с гъсти бамбукови гори. Тези животни изяждат огромни количества бамбукови листа и клонки. На ден поглъщат около 30 кг бамбук. На свобода има само около 500 панди. В Китай за тях са създадени специални резервати. В зоологическите градини по света живеят още около сто панди. Категория:Китай Категория:Народна република Китай Китай ja:中華人民共和国 ko:중화인민공화국 ms:China nb:Folkerepublikken Kina simple:People's Republic of China th:สาธารณรัฐประชาชนจีน

Русия

Русия, официално Руска федерация, е най-голямата по територия държава в света. Тя обхваща обширни територии в Източна Европa и Северна Азия. Русия граничи с Норвегия, Финландия, Естония, Литва, Латвия, Полша (последните две граничат с руския анклав Калининградска област), Беларус, Украйна, Грузия, Азербайджан, Казахстан, Китайската народна република, Монголия и Северна Корея. Русия се доближава до САЩ при Беринговия пролив. Северната и източна й граница представляват Атлантическия, Северния ледовит и Тихия океан. Русия също така има излаз на Черно, Балтийско и Каспийско море. Площ - 17 075 милиона км². Население - 145,5 милиона (2002).

История

Основна статия: История на Русия

До X век

Върху части от територията на днешна Русия през 1 хилядолетие пр.н.е. съществуват Боспорската държава и Скитската държава. На основната територия на европейската част на Русия са живеели фино-угри и балтски племена. През 552—745 част от територията на днешна Русия е заемана от Стара Велика България и държавата на тюрките (Тюркски хаганат). През средата на VII—X век по долното течение на Волга, в Северен Кавказ и около Азовско море се е разполагал Хазарският хаганат. В началто на VIII век — 926 г. в Далечния изток е съществувала държавата Бохай. В X—XIV век по средното течение на Волга и около Кама се е намирала Волжка България.

X—XIX век

В X век се образува Древноруска държава с център Киев (съвр. Украйна). Около 988 Киевската държава приема християнството в православния му вариант. През XII—XIV век в Източна Европа са съществували Новгородската република, Владимиро-Суздалското княжество, Галицко-Волинското княжество и други княжества. В XIII век източнославянските княжества, Волжско-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие (1237—1242), шведска и немска агресия (Невската битка, 1240; Ледовото побоище, 1242). Почти 250-годишното монголо-татарско иго завършва с прогонването на нашествениците от обединените сили (Куликовската битка, 1380; Противостоенето на Угра, 1480). В XIV—XVI век, след завладяването на Новгородската република, около Москва се образува Московска централизирана държава, която включва всичките земи на Северо-източните и северо-западните княжевства, образувало се ядрото на великоруската народност. От края на XVIвек — до средата на XVII век се е оформило крепостното право. В началото на XVII век Московската държава отразява полско-литовската и шведската интервенции. През средата на XVII век Украйна като автономия влиза в състава на Руската държава. Реформите на Петър І (от края на XVII век — 1-та четвърт на XVIII век) са оказали значително влияние на социално-икономическото и културно развитие на страната. Победата в Северната война 1700—1721 дава изход на Русия на Балтийско море. В резултат на присъединяването в XVI век—XIX век на северните територии, Поволжието, Урал, Сибир, Далечния изток, влизането в състава на Русия на редица народи, се е образувала многонационална държава: Руската империя. Русия отразява нашествието на Наполеон през 1812 г.. Селската реформа 1861г. отменя крепосното право и започва развитието на капитализма. В края на XIX век — до началото на XX век възникват политическите партии, профсъюзи; учредена е Государственная дума Российской империи(Парламент).

XX—XXI векове

Руско-японската война 1904—1905 способства за избухването на Революцията от 1905-07. Русия взема участие в Първата световна война 1914—1918. През Февруарската революция 1917 е свалено самодържавието. На 25 октомври (7 ноември нов стил) 1917 избухва Октомврийската революция. Провъзгласена е власт на Съветите на работническите, войнишките и селски депутати. В страната е установена монополна политическа власт на болшевишката партия, която постепенно се слива с централизирания държавен апарат. Развилата се гражданска война 1917-1922г. и интервенцията на Съветска Русия в образуваните след разпада на Руската империя нови независими държави в Източна Европа и Средна Азия способства за утвърждаването на военно-комунистическите принципи за организация на обществото, система на производство и разпределение. През януари 1918 е образувана Руска Съветска Федеративна Социалистическа Република (РСФСР). В 1921 е възприета нова икономическа политика (НЭП). На 30 декември 1922 РСФСР заедно с Украйна (УССР), Беларус (БССР) и републиките от Кавказ образуват Съюз на Съветските Социалистически Републики (СССР). По нататъшното развитие на републиките е неразделно свързано с СССР. На 12 юни 1990 Събранието на народните депутати (Съезд народных депутатов республики) приема Декларация за държавния суверинитет на Руската Федерация. В 1991 е учреден постът на президента. През септември 1993г. с Указ на президента е ликвидирана системата на съветите; през декември 1993 е приета Конституцията на Руската Федерация. В Русия се осъществява преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация и пазарна икономика.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Русия Държавното устройство на Руската Федерация се определя от Конституцията, която беше приета в 1993година. Държавен глава — Президентът на Руската Федерация, който се явява също и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените сили (избира се на 4 години със всеобщо избирателно право при тайно гласуване). Представителен и законодателен орган на Руската Федерация — двукамерно Федерално Събрание на Руската Федерация което се състои от: Съвет на Федерацията и Държавна Дума. В Съвета на Федерацията влизат по двама представителя от всеки регион на Русия. Половината от депутатите в Държавната Дума се избират по едномандатни окръзи по мажоритарната система, втората половина - по партийни списъци на основата на пропорционалната система. Напоследък мажоритарните елементи бяха премахнати. Членовете на Федералното Събрание се избират веднъж на 4 години. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството на Руската Федерация. Председателя на Правителството се назначава от Президента със съгласието на Държавната Дума. В регионите законодателните събрания се избират по смесена система. От 12 декември 2004 година Владимир Путин подписва закон за утвърждаването на главите на субектите на РФ от регионалните парламенти по предложение на Президента на РФ. Законът заменя всенародните губернаторски избори с процедурата "даване на пълномощия от висшето длъжностно лице на РФ". Законът допуска разпускане на регионалните парламенти в случай на неприемане от него на кандидатурата, предложена от Президента. Губернаторите се назначават за срок от 5 години и могат да заемат своя пост неограничен брой пъти.

Административно деление

Природа

Основна статия: Природа на Русия

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Русия

Население

Основна статия: Население на Русия

Култура

Основна статия: Култура на Русия

Други

- Комуникации в Русия
- Транспорт в Русия
- Армия на Русия
- Външна политика на Русия

Външни препратки

- als:Russland ja:ロシア ko:러시아 ms:Russia roa-rup:Rusii simple:Russia th:สหพันธรัฐรัสเซีย zh-min-nan:Lō·-se-a

Шанси

Шанси (китайски: 山西; пинин: Shānxī) е провинция в северната част на Китайската народна република. Тя заема площ от 150,000 км² и има население от 32.97 млн. Името на Шанси буквално означава „на запад от планината”, което се отнася към нейното географско местоположение спрямо Тайханската планина. Провинцията граничи с Хъбей на изток, Хънан на юг, Шаанси на запад и Вътрешна Монголия на север. Столица на Шанси е град Тайюан.

История

През епохата Пролет-есен (722 пр.Хр. - 403 пр.Хр.) територията на Шанси попада в царство Дзин, което се разцепва на три през 403 пр.Хр.: Хан, Джао и Уей. Същата година се счита за началото на Периода на воюващите царства (403 пр. Хр. - 221 пр. Хр.) До 221 пр.Хр. всички тези царства биват подчинени от царство Цин, установило Цинската династия (221 пр. Хр. - 206 пр.Хр.) При Ханската династия (206 пр.Хр. - 220) Шанси се управлява като провинция на Бинджоу. По време на варварските нашествия през Периода на Шестнадесетте царства (304 - 439) Шанси често става поле на конфликти. Днешният град Датун е столица на царство Северен Вей (386 - 534) – царство на номандското племе Сянбей, което завладява почти целия Северен Китай. През този период Шанси е и важен будистки център. При династия Тан (618 - 907) и след това, местността се нарича Хъдун, или „На изток от (Жълтата) река. През Периода на петте династии и десетте царства (907 - 960) Шанси е под властта на царство Северен Хан. С настоящото си име и граници, почти изцяло съвпадащи с днешните, Шанси е установен при династия Мин (1368 - 1644). Векове наред Шанси е център на търговията и банковото дело, като изразът „Търговец от Шанси” е бил синоним на благоденствие. Въпреки това, в наши дни икономическото развитие на провинцията далеч не е толкова добро. Икономиката на Шанси е в силна зависимост от залежите от въглища. Шанси е една от най-бедните китайски провинции, както по общ БВП, така и по БВП на глава от населението. Съвременното развитие на Шанси започва по време на управлението на независимия деспот Йен Шъхан (1911 - 1949). Като център на въгледобива провинцията се развива по време на японската окупация (1938 - 1945).

География

Голяма част от Шанси се намира върху Голямото льосово плато, което в източния си край се покачва към Тайханската планина, а на запад – към Люлян. Централната част, където тече река Фън, е заета от равнини. Най-високата точка е връх Утай, лежащ на 3058 метра надморска височина. Повечето от реките в провинцията се оттичат във Фън и Цин, които на свой ред са притоци на Хуан Хъ. На север текат някои притоци на река Хай, сред които Санган и Хутуо. Хуан Хъ формира западната и част от южната граница на Шанси. Климатът на Шанси е континентален мусонен и характерна особеност за него е, че е твърде сух. Средното годишно ниво на валежите е 350-700 мм. През зимата и пролетта количеството на валежите е незначително.

Главни градове

- Тайюан (столица)
- Датун
- Чанджъ
- Янцуан

Икономика

Земеделието играе важна роля в икономиката на Шанси, като главните отглеждани култури са пшеница, царевица и сорго. Обработваемите земи заемат едва около 30% от площта на Шанси. Правят се опити за подобряване на земеделския добив чрез напояване и възстановяване на ерозиралите почви. В планинските райони е развито животновъдството. Провинцията е много богата на природни изкопаеми, и най-вече на въглища и боксит. В Шанси се намират около една трета от залежите от въглища на целия Китай, като те са съсредоточени най-вече в северната част на провинцията. По тази причина, провинцията е най-големият производител на въглища в Китай. Сред водещите отрасли на икономиката, освен въгледобива, са производството на електроенергия, металургията и други тежки индустрии.

Демография

Населението на Шанси е съставено почти изцяло от хански китайци (99.7%). От останалите етнически групи представени са хуейци, монголци и манджурци. Широко разпространени са диалектите на Дзин, една от разновидностите на китайския. В югозападната част се говорят диалекти на мандаринския китайски.

Туризъм

Сред основните забележителности са: Древният град Пиняо, влизащ в Списъка на световното наследство, намиращ се край Тайюан. В него са съхранени много белези на китайската ханска култура, архитектура и начин на живот от времето на династиите Мин и Цин. Юнганските пещери, също в списъка на Световното наследство, се намират в Датун. Те са 252 на брой, като в тях се намира колекция от произведения на будисткото пещерно изкуство, датиращи от 5 и 6 век. Връх Утай е най-високата точка в провинцията. Той е известен и като дома на Бодисатва Манджусри и поради тази причина там се извършват будистки поклонения. В района има множество храмове. Връх Хъншан е един от Петте големи китайски върхове, и важно място за последователите на таоизма. Категория:Китайски провинции ko:산시 성 (산서성) ja:山西省

1644

Събития

Родени

Починали

- 41644 ko:1644년

1912

Събития

- 29 февруари — Балканската война: Подписан е българо-сръбски договор, поставящ основите на Балканския съюз.
- 15 април — При първото си пътуване потъва луксозния лайнер „Титаник“ след сблъсък с айсберг край Нюфаундленд. 1523 от общо 2220 души на борда загиват.
- 25 юни — Балканската война: ВМРО извършва атентат в Кочани, при който са убити 9 човека. Следват турски репресии (40 убити и 250 ранени), които стават повод за избухването на Балканската война на 26 септември същата година.
- 17 септември — Балканската война: Страните от Балканския съюз започват да мобилизират своите войски
- 26 септември — Балканската война: Черна гора напада Северна Албания, която тогава е част от Османската империя.
- 4 октомври — Балканската война: Османската империя обявява война на Балканския съюз.
- 5 октомври — Балканската война: България и Гърция обявяват война на Османската империя.
- 7 октомври — Балканската война: Сърбия обявява война на Османската империя.
- 16 октомври — Балканската война: Българите Радул Минков и Продан Топракчиев извършват първата в света бомбардировка на гара Караагач край Одрин.
- 27 октомври — Балканската война: Българската Седма рилска дивизия достига Солун.
- 8 ноември — Балканската война: Българският миноносец Дръзки, командван от командир мичман I ранг Георги Купов, торпилира турския крайцер „Хамидие“.

Родени

- Во Нуен Зиап, виетнамски генерал
- 20 февруари — Пиер Бул, френски писател
- 27 февруари — Лоурънс Даръл, британски писател
- 5 април — Ким Ир Сен, севернокорейски политик
- 26 април — Алфред ван Вогт, писател с канадски произход
- 23 май — Яна Язова, българска писателка
- 26 май — Янош Кадар, унгарски политик
- 23 юни — Алън Тюринг, британски учен
- 31 юли — Милтън Фридман, американски икономист
- 1 октомври — Лев Гумильов, руски географ, историк и философ
- 7 октомври — Фернандо Белаунде Тери, перуански политик

Починали

- 20 април — Брам Стокър, ирландски писател
- 29 март — Робърт Скот, английски изследовател
- 28 май — Пенчо Славейков, български поет
- 13 юли — Марк-Емил Руше, швейцарски политик
- 6 октомври — Огюст Бейрнарт, белгийски политик
- 19 октомври — Христо Топракчиев, български авиатор
- Йоаким Груев, български просветител и учител ---- Вижте също:
- календара за тази година 11912 ja:1912年 ko:1912년 simple:1912

8 декември

8 декември е 342-ият ден в годината според григорианския календар (343-и през високосна). Остават 23 дни до края на годината.

Събития

- 1874 г. — Излиза първият брой на в. „Знаме“, редактор на който е Христо Ботев.
- 1888 г. — Народното събрание на България приема закон за Висшето образование и учредяването на университет в София.
- 1941 г. — Втора световна война: След като Япония атакува Пърл Харбър на предишния ден, САЩ влиза във война с Япония; В отговор, хитлеристка Германия обявява война на САЩ.
- 1976 г. — The Eagles пускат на музикалния пазар своя албум Хотел Калифорния
- 1980 г. — Марк Дейвид Чапман убива основателя на Бийтълс Джон Ленън.

Родени

- 65 г. пр.н.е. — Хораций, поет
- 1865 г. — Ян Сибелиус, финландски композитор
- 1934 г. — Вили Казасян, композитор на естрадна музика и диригент
- 1938 г. — Красимира Колдамова, българска балерина
- 1953 г. — Ким Бейсинджър, актриса
- 1966 г. — Шиниъд О'Конър, певица
- 1986 г. — Амир Хан, британски боксьор

Починали

- 1830 г. — Бенжамен Констан, швейцарски писател
- 1980 — Джон Ленън, музикант, основател на Бийтълс

Празници

- Студентски празник, от 1903 г., когато се е чествал 15 годишният юбилей на Софийския университет, датата става празник на всички студенти в България. Решението за празника е на Академичния съвет от 30 ноември 1902 г. Празнуването е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември - когато е Международният ден на студентската солидарност. През 1962 г. празникът на университета на 8 декември е възстановен. На заседание на Съвета на ректорите на 28 октомври 1994 г. е взето решение 8 декември да бъде неучебен ден и празник на българските студенти. C08 ja:12月8日 ko:12월 8일 simple:December 8

1945

Събития

- 22 март — Създадена е Арабската лига с приемането на устава й в Кайро, Египет.
- 8 май - В Берлин е подписана капитулацията на Германия във Втората световна война
- 14 август — Японският император Хирохито подписва капитулация на страната си пред съюзниците.
- 6 август - пусната е първата атомна бомба над Хирошима
- 9 август - пусната е атомна бомба над Нагасаги

Родени

- 1 януари — Джеки Икс, бивш пилот от Формула 1
- 19 март — Йозеф Моравчик, словашки политик
- 2 май — Йосиф Сърчаджиев, български актьор
- 17 юни — Еди Меркс, белгийски колоездач
- 14 август — Стив Мартин, американски комедиен актьор
- 14 август — Стийв Мартин, американски комик
- 7 септември — Дийн Кунц, американски писател
- 18 септември — Руси Чанев, български актьор
- 12 октомври — Орор Клеман, френска актриса
- 3 ноември — Герд Мюлер, немски футболист
- 3 декември — Божидар Димитров, български историк
- Реймънд Фийст, американски писател

Починали

- 15 януари — Теодор Траянов, български писател
- 1 февруари — Павел Груев
- 1 февруари — княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III
- 1 февруари — проф. Богдан Филов, учен, публицист и политик
- 1 февруари — ген. Никола Михов, военен деец
- 1 февруари — Александър Станишев, български лекар
- 1 февруари — Петър Габровски, български политик
- 23 февруари — Алексей Толстой, руски и съветски писател
- 26 март — Дейвид Лойд Джордж, британски полити
- 28 април — Бенито Мусолини, италиански политик
- 30 април — Адолф Хитлер, немски политик
- 15 май — Чарлз Уолтър Стансби Уилямс, британски писател
- 15 юни — Никола Аврамов, български художник
- 26 септември — Бела Барток, унгарски композитор и пианист ---- Вижте също:
- календара за тази година 41945 ja:1945年 ko:1945년 simple:1945 th:พ.ศ. 2488

Втората световна война

#виж Втора световна война

Гоби

Гоби (от монголски, „пустиня“) е голяма пустиня в Северен Китай и Южна Монголия с площ около 1 300 000 км². Пустинните низини на Гоби са оградени от планината Алтай и степите на Монголия на север, Тибетското плато на югозапад и Севернокитайската равнина на югозапад. Категория: Пустини ja:ゴビ砂漠 ko:고비 사막

Mental disability

A mental illness is a disorder of the brain that results in a disruption in a person's thinking, feeling, moods, and ability to relate to others. Mental illness is distinct from the legal concepts of sanity and insanity. Mental health, mental hygiene,